Интервю с Наталия Пискова

Интервю с Наталия Пискова

Въпрос: Защо станахте режисьор?

Наталия: Първата ми професия е пианистка. Бях завършила музикалната академия, майсторски клас. Майка ми и баща ми ме поддържаха в тази кариера. Но в България с пиано не можеш да се препитаваш, трябва да заминеш в чужбина. Затова реших да кандидатствам във висшите режисьорски и сценарни курсове в Москва. През 1982 се явих на конкурс наравно с руснаците, които бяха около 300 човека. Беше доста страшничко… Трябваше да се пише на руски и след това имаше устен изпит. Тогава курсът беше 30 души режисура, 30 души сценаристи и анимация. Казаха, че Тарковски ще приема курс. Другите бяха Елдар Рязянов, Соловьов, Глеб Панфилов и детски, много детски режисьори искаха да набират кандидати. Аз се записах за Тарковски, но се оказа, че изпитът се провежда от Михалков. 40 минути с Никита Михалков и Гурченко - беше страшно… По това време Михалков беше вече направил големите си филми - „Няколко дни от живота на Обломов“ и „Очи чорние“. Тогава правеше „Родня“…

След като се записах се оказа, че Тарковски няма да взема курс и ни разхвърляха между другите преподаватели. Казах, че ще ида при който ме вземе, макар да исках при Панфилов, защото повече ми допадаше като режисьор. И Глеб Панфилов ме взе - имах късмет да уча при него. От целия випуск само двама бяхме чужденци – аз и един чех, който беше актьор. Тогава, за да кандидатстваш, се искаше да имаш висше образование и три години трудов стаж. Всички бяха завършили други специалности – актьорско майсторство, консерватория като мен. Аз бях най-малката. Жените бяхме 3 от 30 души, едната беше грузинка – с нея поддържам много добри отношения и до днес. Тя е много добър детски режисьор.

Имахме много интересни преподаватели, започвайки от Гумильов, сина на Ахматова и Гумильов; работа с актьорите - Анатолий Василиев – много голям театрален режисьор, който от години работи във Франция. Те избираха най-интересното и атрактивното, което дори е било забранено в другите вузове. И работеха за някакви стотинки. От нашия випуск имаше хора от всички републики, но май никой не остана, защото кинематографите в тези републики се ликвидираха. Само тези, които останаха в Москва направиха кариера. Аниматорите май са най-добре - заминаха за чужбина, има и един, който получи „Оскар”…

Въпрос: Като завършихте веднага ли се върнахте в България?

Наталия: Да. Две години интензивен курс, после защитих. А за първата ми курсова работа сценарии бяха написали Иван Кулеков, Сашо Томов и Константин Павлов. Реализирах този на Константин Павлов – най-странния. Дипломната ми работа беше новелата „Елегия за едно дърво“, това беше и игрален дебют за Емо Христов – той дотогава снимаше само документални филми. Бяха двама оператори – той и Рали Ралчев. Катя Паскалева играеше в главната роля. Дочо Боджаков тогава правеше с нея филм по Константин Павлов и се тюхкаше, че Катя играе по-добре при мене… Продадоха филма в Чехия… Беше 1985.

След това работих като втори режисьор в студията за игрални филми. Бях при Мариана Евстатиева, с нашите направих „Само ти сърце“. После трябваше да се прави дебют. Търсихме сценарии. Станислав Стратиев ми даде един свой сценарий. Тогава Сашо Томов беше много нашумял и решихме да адаптираме новелата му „Памет“. (Филма излезе под заглавието „Живей опасно” – бел. Ред.)

Не мина, естествено, в игрална студия и опитахме в „Екран“. И нали непременно трябваше да имаш художествен ръководител, превеждахме сценария, пращах го на Панфилов, пращах му проби, беше една дълга процедура... Човекът се съгласи и името му стои във филма като художествен ръководител.

Въпрос: Филмът е излъчен по телевизията, но по екраните дали е вървял?

Наталия: Непрекъснато го излъчват по телевизията. Наскоро пак го въртяха по сателита, защото темата за лекарската грешка се оказа много актуална и си остана извън времето. Актьорският ансамбъл е хубав – Ваня Цветкова, Стефан Данаилов, Филип Трифонов, Катя Паскалева... Но нали е правен през 1989, съвсем накрая, имаше: „Изрежи тази реплика!“, „Защо умира младият герой?”, „Защо всички са виновни?”... Правихме втори мишунг, много ни изрязаха. Филмът беше продаден на телевизиите на СССР, Чехословакия. Продадоха го в Германия, в Англия и в целия соцлагер... За Германия правих отделна редакция.

Въпрос: Какво стана след това?

Наталия: След това тишина – нали след 90-та дойде „хубавото” време… Занесох филма в Москва, Панфилов много хубаво се изказа. Искаше да работя с някой от техните драматурзи. Един нашумял техен журналист от „Комсомолская правда“ – Леонид Никитински написа сценарий за мен, за един случай на изнасилване, много жестоко. Той предусети цялата жестокост на младите в прехода, която нашите тук не разбираха. Уплашиха се и така си остана… Работих в Комитета за младежта и спорта, там се занимавах с културни дейности и млади хора. После ми дойде една идея за младежко предаване. Виктор Пасков беше станал директор в телевизията, одобри го и тръгна... Хачо Бояджиев също пое инициативата, защото освен „Ку-ку“ друго младежко предаване нямаше.. Междувременно ме назначиха в телевизията с конкурс, работих до 2000-та година. Но дойде Лиляна Попова и режисьорите бяха навън. Младежки предавания правих, и музикални, все в културната сфера. След това съм правила документални поредици – „111 000 кв. км.“ - за общините в България. Все мои проекти, аз съм и автор.

Въпрос: Смятате ли, че режисурата е мъжка професия, сблъсквала ли си се с такива мнения?

Наталия: Да. Първото такова мнение беше изказано от Никита Михалков, който каза: „Аз жени в курса си не вземам! Те са за друго!“ Докато Панфилов беше човек с нормално отношение към жената. Ина Чурикова е жена, която го поддържа и направлява...

Въпрос: Има ли според теб „женско светоусещане“ в режисурата?

Наталия: Интересно е, че аз „женски“ филми, с жени-героини никога не съм правила. Марта Месарош правеше женски истории. Аз от жените-режисьори харесвам Лариса Шепитко, Лилиана Кавани – по-мощни и глобални режисьорки...

Въпрос: Изпитвали ли сте някакви трудности като жена-режисьор?

Наталия: Е, как! По принцип в телевизията не приемат жени-режисьорки, въпреки, че там е пълно с жени-режисьорки… Имам един опит с Георги Господинов по неговия „Естествен роман“. Свързах се с него чрез един познат, правихме литературен сценарий. Иван Павлов ни беше продуцент. Кандидатствахме за субсидия, но нищо не стана… Не го приеха…

Въпрос: Този проект не е ли актуален още?

Наталия: Георги Господинов едва ли иска да се връща към това. С Фани Цуракова също опитах - нашите написаха сценарий по една нейна криминална новела, кандидатствахме в телевизията, Иван Павлов пак ни беше продуцент, но в последния момент, като разбрахме кой е в журито и кой ще кандидатства, го изтеглихме. Станимир Трифонов ме направи на нищо - „Защо го изтегли! Беше толкова хубаво!“

Към началото