Адела Пеева

Видео интервю с Адела Пеева

Филмите на Адела Пеева „Чия е тази песен?” и „Развод по албански“ са първите български и балкански документални филми удостоени с Номинация на Европейската филмова академия (EFA) за най-добър европейски филм.

Игралният филм на Адела Пеева „Съседката“ на два пъти е избиран от зрителите на БНТ за един от 50те любими български филма в класация 50 години БНТ и като един от стоте любими български филма - в класация по повод 100 годишнината на българското кино.

Адела Пеева , режисьор и продуцент е родена на 23 януари 1947 година в Разград. Завършва кино и телевизионна режисура в Академията за театър, кино, радио и телевизия в Белград през 1970г. Работи като режисьор за телевизионни канали в бивша Югославия. След завръщането си в България постъпва на работа като режисьор в Студия за научно популярни и документални филми „Време” и реализира над 50 документални филма. Властите забраняват за показване филмите й „Майки” (1981г.) и „В името на спорта” (1983г.). Тези филми излизат на екрана едва след промените през 1989г. и са показани у нас и в чужбина.

Успешен дебют в игралното кино Адела Пеева прави през 1988 година с филма „Съседката”. Това е един от петте български филма с най-голям брой зрители за 1988 г. Селектиран е за участие във Филмовия фестивал на жени режисьори в Со, Париж и Международния филмов фестивал в Мадрид.

През 1990 Адела Пеева учредява собствена продуцентска къща “Адела Медия”. Създава над 30 документални филма в сътрудничество с партньори от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия и Турция, Сърбия и ТВ каналите ZDF/ARTE, RBB/ARTE, WDR, RTBF, YLE/TV1, SRI, TV-Facta, Б92. За филмите си получава финансовата подкрепа от програмите Евроимаж, MЕДИА, Фондацията KulturKontakt Austria, фонда Jan Vrijman и фонда СОРОС за документално кино.

Така се появяват „Къща върху камък, къща върху пясък” (1998) и „Излишните” (1999) създадени с финансовата подкрепа на Национален филмов център и партньори от чужбина. Емблематичен за творчеството на Адела Пеева остава филмът „Чия е тази песен?” (2003) – копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия, получил номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 г. Има участие в над 50 международни филмови фестивали, между които „Трайбека” в САЩ и ИДФА в Холандия. Отличен е с 17 национални и международни награди и признания, между които: Специалните награда на журито на фестивалите “Златната ракла” и“Златен ритон”, Пловдив - 2003г; “Сребърна раковина” и награда на ФИПРЕСИ на Международния филмов фестивал в Мумбай, Индия – 2004г.; Наградата “Prix Bartok” на 23-тия Фестивал на етнографски филми, Париж – 2004г.; Награда Гибсън на фестивала в Нашвил, САЩ - 2004; Награда на град София за 2004; Втора награда на фестивала „Кръстопът на Европа” в Лублин, Полша – 2005г.; „Награда на студентското жури” и “Награда за иновация” на Международен Етнографски филмов фестивал в Сардиния - 2006г. Не по-малък успех има и следващият й филм „Развод по албански” (2007г.) с над 30 фестивални участия у нас и в чужбина, отличен с 12 награди.

През 2010 г. прави известният документален филм „Кметът” (Награда на град София за ярко постижение в областта на киното, Награда за режисура на фестивала «Златен ритон» и Наградата за най-добър документален филм на Българската филмова академия) а през 2013г. „В търсене на Списаревски”.

През 2011 година Адела Пеева е специален гост на Фестивала в Кан, като един от 20-те изтъкнати европейски режисьори, поканени за честването „20 години на програма МЕДИА“. Тя е член на Европейската филмова академия (EFA) и на Изпълнителния комитет на Федерацията на Европейските режисьори (FERA). Била е член на журита на фестивали в Кан, Берлин, Локарно, Сараево, Мумбай и Европейската филмова академия за документално кино. Участва в срещи, конференции и води семинари във Финландия, САЩ, Ирландия и Италия. Гост преподавател е в Университетите на Оклахома и Лойола, Ню Орлеанс, САЩ през 2009.

На 25 юни 2018г. президентът на Република България Румен Радев връчи на Адела Пеева орден "Стара планина" - Първа степен, най-високото отличие на Република България, за изключителен принос към изкуството и културата.

ФИЛМОГРАФИЯ

Игрален филм:

„Съседката” (1988) Един от петте български филма с най-голям брой зрители през 1988 г. Показван в Унгария, Германия и Русия. Излъчван от австрийската телевизия и тв канал ARTE. Селектиран за участие във Филмовия фестивал на жени режисьори в Со, Париж и на международния филмов фестивал във Мадрид.

Филмът на два пъти е избиран от зрителите на БНТ като един от 50те любими български филма в класацията „50 години БНТ” и като един от стоте любими български филма - в класацията по повод 100 годишнината на българското кино

Документални филми:

Избрана филмография

„В търсене на Списаревски” (2013г.) Документален филм реализиран съвместно с Българска Национална Телевизия и с подкрепата на ИА Национален Филмов Център, Програма „Култура” на Столичната община и Програма МЕДИЯ

„Сънувам старци” (2011г.) Награда на зрителите на фестивала на етнографския филми в Лондон – 2011

Награда „Запазване на духовното наследство” на Международния фестивал на

етнографски филми в Белград – 2011

Награда за „Най добър български филм” на Международния фестивал в Банско - 2011

„Кметът” (2010г.) Награда на град София

за ярко постижение в областта на киното, 2010г

Награда за режисура

на фестивала «Златен Ритон», 2010г.

Награда «Най-добър документален филм»

на Българската филмова академия, 2010г.

На града за принос към културата на София на фондация „Стефан Нойков“ за 2013г.

“Развод по албански” (2007г.) Номинация на Европейската филмова академия за Най-добър документален филм за 2007г.

Голямата награда “Златна ракла” за най-добър документален филм от Международния фестивал за телевизионни филми “Златната ракла” – 2007

Специалната награда на журито на Националния фестивал за неигрални филми “Златен ритон” 2007

Награда на Националния филмов център за

Най-добър документален филм - 2007 г.

Награда на Съюза на българските филмови дейци за

Най-добър режисьор на документален филм 2007

Награда “SRG SSR Idé e Suisse” на

Swiss Broadcasting Corporation – 2008г.

Награда „Защита на човешки права”

фестивала в Сараево – 2008г.

„Специална награда”

на PRIX EUROPE в Берлин – 2008г.

„Най добър документален филм” и

„Награда на публиката”

на SEE филмов фестивал в Лос Анжелос – 2009г.

Награда „Златен витяз” на Филмовия форум в в Москва – 2010 г.

„Специална награда” на фестивала ХРОНОГРАФ, Молдова – 2010г.

Специална прожекция на филма

в Музея за изящни изкуства в Бостън, 2008г.

“Чия е тази песен?” (2003г.) Номинация на Европейската филмова академия

Най-добър документален филм за 2003 г.

Специална награда на журито на Международния фестивал “Златната ракла”- 2003г.

Специална награда на журито

на Националния фестивал “Златен ритон”- 2003г.

“Сребърна раковина” и Награда ФИПРЕСИ

Международния филмов фестивал Мумбай – 2004

Наградата “ Prix Bartok ”

23-тия Фестивал за етнографски филми,

Париж – 2004г.

Награда Гибсън за въздействие на музиката, Фестивала в Нашвил, САЩ – 2004

Награда на град София – 2004

Втора награда на фестивала „Кръстопът на Европа” в Люблин, Полша – 2005г.

„Награда на студентското жури” и

“Награда за иновация”

На Етнографския филмов фестивал

в Сардиния – 2006г.

Документалният филм „Чия е тази песен?” е във видеотеките на над 50 университета в САЩ, между които са и най-известните - Бъркли и Харвард. Филмът се ползва с учебна и образователна цел в редица университети в Европа - Швеция, Холандия, Франция, Италия и Австрия.

Филмът е излъчен от 17 национални телевизии в Европа, а също и в Бразилия, Тайван и Индия. Има и няколко десетки специализирани прожекции по повод различни семинари и годишнини, включително в Европейския Парламент и по време на сесията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в София.

Избрана филмография

преди 1990г.

„Старо злато” (1988г.) Селектиран за FESTRIO в Форталеза, Бразилия.

„Майки” (1981г.) Филмът е бил забранен за показване заради начина по който критикува и изобличава лицемерието и двойствения морал на социалистическото общество.

Награда “Сребърен ритон” Национален фестивал „Златен Ритон” 1981г.

Селектиран и показан в цензурираната му версия на фестивалите в Оберхаузен, Лайпциг и Билбао.

„В името на спорта” (1982г.) Още един забранен от 1982г. до 1989г. филм. Филмът разкрива пазените в тайна нечовешки методи за подготовка на елитни спортисти. Още преди завършването на филма, всички работни материали са конфискувани от службите. Първата публична прожекция на филма става след промените през 1989 г. През 1990 г. филмът получава Награда на филмовата критика на Националния филмов фестивал „Златен Ритон”. Филмът е поканен и показан на Фестивала на късометражно кино в Берлин а също и в САЩ и Унгария. Прожектиран е и в рамките на специализирана програма–портрет на Адела Пеева, в рамките на филмовия фестивал в Зелб, Германия.

Статии

Видео приложения

20 ГОДИНИ ПО КЪСНО - БТВ

Връчване на Наградата ЗЛАТЕН ВЕК

На фестивала в Кан 2011

Награда за филма РАЗВОД ПО АЛБАНСКИ

Участие в предаването РЕЦЕПТА ЗА КУЛТУРА