Адела Пеева - от Боряна Матеева

АДЕЛА ПЕЕВА

от

Боряна Матеева

Далечната 1972г. - легендарният „Киноклуб на Софийския университет”. В тясна и прашна стая на първия етаж шепа ентусиасти, станали по-късно професионални оператори, режисьори, критици, вдъхновено споделят страстта си към киното. Редовно ходят на сбирки, организират полутайни прожекции, пламенни дискусии, канят живи знаменитости като Зануси, правят кинолектории. Ври и кипи от енергия, амбиции, приятелство. Киното е голямото, подсъзнателно спасение от комсомолската правда, празник и смисъл. Някой решава да направи уъркшоп (тогава това беше просто „курс” или „кръжок”) с младата режисьорка Адела Пеева, учила в Югославия. Тя идва - висока, руса, с лек сръбски акцент и започва да разказва киното. В поведението й има увереност и свобода. Дава задачи – да пишем сценарии. Гледа любителските ни филми. Повечето са неудачни, но искрата е тръгнала. Докоснали сме се до правенето през Адела... После тя потъва в документалистиката, а ние от Киноклуба поемаме всеки по свой път към киното. През годините я срещаме по фестивали, прожекции, кръгли маси, във Филмотеката, където търси архивни кадри за новите си филми.

Постепенно след 1989 Адела става истинска „звезда” в един вид кино, където популярността е необичайна. Днес тя е най-известният на широката публика български документалист. Емблематичният й филм „Чия е тази песен?” е обиколил няколко пъти света, в буквалния смисъл, видян е на 54 фестивала – от Истанбул до Чикаго, от Бомбай до Осло, от Тел Авив до Рио. Отличен е с 17 награди, сред които и най-внушителната - Номинация на европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003. С времето той се превърна в нещо като Балкански посланик на добра воля, представящ духовното богатство на региона, но и тлеещите въглени под бурето барут. Завладяващ, мощен и тревожен едновременно филм.

Най-характерните черти за „стила Адела” са директност, яснота, челен сблъсък с неудобните въпроси, пръст в раните на историята и етиката. През последните години тя винаги се насочва към важни обобщения за националния характер и балканския манталитет, за същността на спъващите исторически парадигми, за измеренията на митотворчеството, за опасностите от социални ексцесии. При нея няма деликатно приказване и завоалирано показване – нещата са остри, понякога грубовати.

За начинът й на работа се носят легенди – неотстъпност от намеренията, твърда решимост да се стигне до дъното на събития, случки, съдби. Когато снима, при Адела няма заден ход, при монтажа няма компромис. Тя е боец, който не се страхува да влиза в битки, да чува противоположни мнения. Така е било преди, така е и сега с новия й филм „В търсене на Списаревски” (2013). Човекът в историята, пораждането и израждането на митовете, латентните обществени психози – всички аспекти на една личност, провокираща и до днес диаметрални интерпретации, се преплитат в този филм. Исках да направя нещо като „Рашомон”, споделя режисьорката.