Интервю с Магдалена Ралчева
Интервю с Магдалена Ралчева
Въпрос: Разкажете нещо за себе си, кога завършихте, при кого…
М.Р. Завършила съм „Филмова и телевизионна режисура” в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, в класа на проф. Христо Христов и имах шанса да бъда в последния му випуск. През 2005 защитих магистратура.Знаете, че през 2015 година честваме 100-годишнината на българското кино и имах голямо желание да почетем този голям наш режисьор. Затова решихме да покажем в извънредни прожекции някои от неговите знакови филми на Международния фестивал за ново европейско кино ”Златната липа, който организирам от три години в Стара Загора, но от „Филмаутор” ми обясниха, че трябва да платя по 400лв. за филм. При условие, че фестивалът е некомерсиален, входът е свободен, а целта е образователна смятам, че подобни искания са смешни и неоснователни. Тъжно и нелепо е, че никой не се сети за Христо Христов, и нито един негов филм не фигурираше в анкетите и класациите посветени на българското кино.
Въпрос: Как направихте игралния си филм ”Още нещо за любовта”?
М.Р.Кандидатствах за дебютен пълнометражен филм в НФЦ и проектът беше одобрен. Сценарият е на Георги Данаилов - много човешка и вълнуваща история. През целия снимачен период имах попътен вятър, защото филмът „Още нещо за любовта” беше сложен постановъчно- три епохи, много и различни локации и големи масовки. Снимахме четирите годишни времена за 30 дни и имахме голям късмет – времето беше абсолютно по снимачен план- на 11 октомври снимахме на морето плаж и температурата беше 26 градуса, а на 3 ноември на Витоша зима със сняг до колене. Щастие е, че имах да до себе си невероятни професионалисти и си давам сметка, че без техния талант и отдаденост към киното филмът нямаше да бъде същия. Благодарна съм за прекрасната музика на Божидар Петков, за възможността да работя с толкова надарен и същевременно скромен и добър човек.Радвам се, че отново работих с оператора Александър Лазаров. Без художника на филма Владимир Лекарски и художника по костюмите Марта Миронска пресъздадените епохи не биха били толкова автентични.
Имах най- точните и добри актьори-Калин Врачански, Симеон Лютаков, Мария Статулова, Велко Кънев, иранката Сепиде Делфоруз, Димо Алексиев и мн. др. и ако сега трябва отново да избирам не бих сменила никого.
Знам, че може да прозвучи неправдоподобно, но работихме с невероятна лекота, бях обградена от истински професионалисти и прекрасни хора и цялата тази приятна атмосфера остави своя отпечатък върху филма. Не обичам хаоса, напрежението и виковете на снимачната площадка, това е пагубно за творческия процес, излишно натоварва и блокира хората. Моето мнение е, че един от най- важните компоненти при създаването на кино е именно атмосферата, която витае по време на снимачния процес и мисля, че зрителят я долавя безпогрешно.
Знаете колко е трагично положението с разпространението на българските филми – ако някой се съгласи да ги покаже, то е за много кратък период. Радвам се, че „Още нещо за любовта” имаше дълго време прожекции в Евросинема, а сега може да се свали от Замунда.В крайна сметка филмите затова се създават - за да бъдат гледани, а не да събират прах в някой шкаф.
Въпрос: Фактът, че трудно получавате субсидии, свързвате ли го с това, че сте жена?
М. Р.Не. Изобщо не мисля, че това има значение за субсидирането- преди всичко се касае до способности и качества, както на режисьора , така и на проекта. Виждате, че става все по- сложно, толкова колеги искат да снимат, и това е съвсем естествено, а парите никога и за нищо не стигат. Хубаво би било културната политика в страната ни да бъде по- щедра към родното си кино, но това си остава в сферата на пожеланията и мечтите.На мен ми омръзна това хленчене и оплакване, има и алтернативни начини за финансиране и те колкото и да са трудни също трябва да се използват. Пример за това е филма „Урок”, който не беше подкрепен от НФЦ, но неговите създатели намериха съмишленици и го реализираха много успешно.
Аз никога нямаше да заснема „Още нещо за любовта”, ако не беше Станимир Трифонов, който по това време беше директор на Студия ”Време”. Имах само 600 000лева за този сложен постановъчно филм и никой продуцент не искаше да чува за него. Винаги ще бъда признателна на Станимир за пълната му подкрепа и за комфорта, които осигури на всички ни на терен.
Въпрос: Ако погледнем статистиката, ще констатираме, че жените в киното са доста по- малко от мъжете…
М.Р. На пръв поглед присъствието на жени в тази професия не е нещо ново и необичайно. Дори 10 години след раждането на киното, през 1905, първата жена – режисьор Алис Ги Бланш прави своя филм, но едва през 2010 Катрин Бигълоу спечели първата статуетка Оскар за режисура.
Сложно е да се говори за жените режисьори в киното - има такива, които се справят чудесно в това си амплоа, но техният брой не е голям, защото естеството на работата е свързано с голяма доза напрежение, рискове, изключителна отговорност и отдаденост.
Негласно това си остава една професия, която е приоритет на мъжете, и всяко изключение го потвърждава.Тринадесет хиляди и четиристотин са членовете на Американската филмова академия, от тях само хиляда са жени.В българското кино имаме невероятни жени режисьори, които са оставили своята ярка следа в неговата история и въпреки трудностите са извървели по един достоен начин творческия си път.