Интервю с Румяна Петкова
Интервю с Румяна Петкова
Съгласна ли си с традиционното схващане, че режисурата е предимно мъжка професия
Румяна: Това съществува като схващане, но ние сме лицемерно общество и не го казваме. Но всъщност фактите говорят, че е така. Доста лицемерно в една част от хората, - в друга – подсъзнателно, като видят жена: „Мани ги тия жени, те за нищо не стават“. Има си го и това, но в България все пак не говорят направо. Затова казвам, че е лицемерно. Много хора си го мислят, но не го казват така – „ти си жена, къде си тръгнала“. Една част е подсъзнателно, но има и такива, които се изпускат от време на време.
Има ли в твоите филми светоусещане или чувствителност, които са по- различни от мъжките
Румяна: Аз съм работила само с жени. Всичките ми сценаристки са жени, оператора ми е жена. И това в ония години беше доста странно. Екипа си е екип, но творческия винаги ми е бил женски. И за добро, и за лошо, разбира се. Това мога да го кажа сега. Докато работех, мислех, че е само за добро. С другите ми две сценаристки – Рада и Малина Томова, станах близка покрай сценария. Станахме приятелки след това. С женския контакт беше някак си по-лесно.
Как си се справяла с трудностите като жена-режисьор?
Румяна: Жените тогава имаха по-голямо самочувствие - което беше неочакване нещо. Бинка направи много за това. Имахме пример и тя непрекъснато се бореше за нас. И Бойка, и Иванка Гръбчева, и Румяна бяха много бойки жени.
Как според теб се приемат жените-режисьорки по света, извън България?
Румяна: Аз съм ходила и на доста фестивали само за жени. И там видях, че по друг начин гледат на жени, които работят само с жени. И тогава нещо ми се преобърна и почнах по друг начин да мисля. Първият фестивал, на който съм била в чужбина беше в Манхайм. Имаше паралелна програма – „жени режисьорки“ – като видях колко са… И други бяха изненадани и много учудени, че има някъде толкова много жени-режисьори.