Интервю със Силвия Пешева
Интервю със Силвия Пешева
Въпрос: С какво се занимавате напоследък?
Силвия: Напоследък работим с Калин Калинов, продуцент, младо момче, по-младо и от мен. Кандидатстваме за ниско бюджетни филми. Тази година направихме един късометражен филм по сценарий на едно момиче, което спечели конкурс в Дупница на фестивал за новели. Дадоха ни 6 000 лв., взехме парите през януари и през март вече снимахме, имахме само два дни снимки…
В Гьоте институт се срещнахме с Рихард Бланк и там направихме едно късометражно филмче по зададена тема – „Крепост“. Синът му организира изложба, в която и скулпторите, и картините, и мулти медиите ще бъдат на тема „Крепост“. Бяхме се разделили на две групи и всяка от групите имаше идеи – всеки си каза идеята и след това решихме на кой от групата ще правим идеята. Направихме едно късометражно филмче – един ден снимки и на следващия - монтаж. Трима човека бяхме, само жени, които не са режисьорки: Елена Геновска, Милена Илиева, актриса, и едно момиче – оказа се, че тя е дъщеря на сценариста на „Сезонът на канарчетата“. Тя снимаше. И стана интересно. За щастие, всичките ни кадри бяха статични. После написахме сценарий с Милена Илиева и сега кандидатстваме…
Въпрос: За какво ще е филмът ви?
Силвия: По силата на обстоятелствата в едно село се събират в продължение на една седмица трима души: 80-годишна жена, вдовица, която е нападната; обвиненият за нейното нападение сирийски бежанец, който просто случайно минава оттам; и журналистката, която разследва случая. Възрастната жена е нападната, намират на мястото бежанеца, когото тя е подслонила. В момента на нападението тя изпада в безсъзнание и намират мъжа надвесен над нея. Тя знае, че не е той и казва, че не е той. И всъщност се разглежда циганската тема, защото тя казва: „Циганин е, от селото. Но не от местните цигани, а от тези, дето ги докарват да гласуват за местните политици и кметове“. Получи се точно това, което стана в Гърмен – ние го бяхме написали преди това в сценария. А то тепърва ще гърми това нещо… Кметът на селото решава да проговори, но общинският кмет му подарява скъп джип. И той се отказва да говори. А нали скоро имаше и разследване за скъпите джипове на кметовете…
Въпрос: А преди това кандидатствали ли сте с проекти?
Силвия: Да, на миналата сесия. С друг сценарий. Бяха новели, бяхме още двама сценаристи…
Въпрос: Съгласна ли сте, че режисурата е предимно мъжка професия? Сблъсквали ли сте се с такива мнения?
Силвия: Не. Не съм имала проблеми, не. За мен няма значение кой прави нещо. Е, в началото ме гледат – метър и петдесет, къде съм тръгнала… Но не смятам, че режисьорът трябва да е двуметров исполин…
Въпрос: Но хората смятат…
Силвия: Това е проблем на хора, които си представят, че режисьорът непременно трябва да е мъж. А ако е жена, то трябва да е с дрезгав глас, като някакво страшно същество… Различни са им очакванията, но когато почна да работя с хората, които съм си избрала, нямам проблем.