Бинка Желязкова

Бинка Желязкова (1923-2011) e първата жена режисьор в българското игрално кино и емблемата на българската женска режисура. Завършила е режисура в Държавното висше театрално училище през 1951г. Още първият й филм „Животът си тече тихо…” (1957г.), реализиран съвместно със съпруга й, неин съмишленик и сценарист Христо Ганев, откроява острата й гражданска позиция и твърда непримиримост към социалния конформизъм и лицемерие. Филмът предизвиква идеологически скандал, забранен е от цензурата и излиза на екран чак 31 години по-късно - през 1988. Това е причина за дълги и принудителни паузи в творческата биография на "непослушното момиче на българското кино".

Филмите й „А бяхме млади”, „Привързаният балон” (по сценарий на Йордан Радичков), „Последната дума”, ”Басейнът”, „Голямото нощно къпане”, „Нощем по покривите”, посветени на моралното безпокойство и дебатиращи идеалите и тяхното крушение, реализирани в асоциативен и силно емоционален, метафорично - експресивен стил, са класика в българското кино и са представяни и награждавани на най-престижните национални и международни фестивали – в Кан, Москва, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари, Варна.

Бинка Желязкова е носител на наградата за жени - режисьорки „Фемина” и основател и председател от 1987г. на КИВИ - благотворителна организация на българските жени -кинематографистки. Тя е една от малкото жени кинорежисьори дебютирали в световното кино през 50-те години на миналия век. Подобно на именитите си колежки Аниес Варда, Вера Хитилова, Маргарете фон Трота, Лина Вертмюлер, Лилиана Кавани, Кира Муратова, Лариса Шепитко и Лана Гогоберидзе винаги е правила ангажирано авторско кино.

ФИЛМОГРАФИЯ

Игрални филми

„Животът си тече тихо” (1957г.) - Специална награда за режисура на СБФД, 1988

(сърежисьор с Христо Ганев)

„А бяхме млади” (1961г.) - Златен медал, Москва, 1961

- Голямата награда „Златна роза”, Варна, 1961

- Втора награда ”Старите обувки”, Картахена, (Колумбия), 1964

„Привързаният балон” (1967г.)

„Последната дума” (1973г.) - Първа награда, Варна, 1973

- Наградата „Сребърна клопка” и наградата - Наградата „Фемина“ на Бинка Желязкова Брюксел, 1976

Филмът е селекциониран в конкурса на фестивала в Кан през 1974

„Басейнът” ( 1977г.) - Сребърен медал, Москва, 1977

- Награда за режисура на СБФД, Варна, 1978

„Голямото нощно къпане” (1980г.) Включен в програмата "Особен поглед"

на филмовия фестивал в Кан

„ Нощем по покривите” (1988г.)

- Специалната награда, Варна,1988

- Специална награда на журито „Златната ракла”, Пловдив, 1988

Документални филми

„Лице и опако” (1982г.)

„Нани - на” (1982г.)

През 2007 година Национален Филмов Център удостоява Бинка Желязкова и съпруга й Христо Ганев с Наградата за изключителен принос към българското кино и култура.

През 2008 година Съюза на българските филмови дейци присъжда на Бинка Желязкова Награда за цялостен принос към българското кино.

„Привързаният балон“

„А бяхме млади“

„Нощем по покривите“

„Голямото нощно къпане“

„Бинка – да разкажеш история за мълчанието “ - документален филм, режисьор Елка Николова

Статии: