Интервю с Малина Петрова

Интервю с Малина Петрова

Въпрос: Какво мислите за идеята да се създаде сайт на жените-режисьорки в българското кино?

М.П.: Не деля режисьорите по полов признак. Поради тази причина не мога да преценя какъв би бил приносът на подобен сайт за развитието и усъвършенстването на българското кино. Може би било полезно за опознаването на режисьорките по света и улесняване на съвместните им прояви и фестивали, но феминизмът не е моята страст.

Въпрос: Защо станахте режисьор в един все още мъжки свят?

М.П.: Когато в гимназията пожелах да стана режисьор, не ми е хрумвало, че светът е мъжки. Във випуска ни преобладавах момичетата, а момчетата бяха малко, колкото за цвят. Така че представата ни за света по онова време клонеше по-скоро към женското…

Въпрос: Има ли във в ашите филми светоусещане или чувствителност, които смятате, че са по-различни от мъжките. И кое е по-различното?

М.П.: Със сигурност има, доколкото природата на жената и мъжа са различни, но доколкото всеки един от нас е андрогин, т.е. притежава признаци на двата пола, е трудно да се направи подобно разграничение. Зависи коя половина надделява... Така, някои мъже с подчертани първични полови белези, може да се окажат по-женствени, по-меки и чувствителни от много жени. Както и обратното.

Въпрос: Съгласни ли сте със схващането, че режисурата е предимно мъжка професия и сблъсквала ли сте с подобни мнения?

М.П.: Това е мнението на повечето мъже-режисьори, дори когато са деликатни и не го споделят публично. Но ако човек е достатъчно прозорлив и наблюдателен, непременно ще го разчете в отношението, в интонацията, в пренебрежението, с което се отнасят към своите колеги-жени. Не ме интересува и не ме засяга мнението на комплексирани хора. Щом това им носи удовлетворение и самочувствие, нека възприемат режисурата като тежък физически труд, непосилен за природата на жената.

Въпрос: Налагало ли в и се е да правите жертви като жена в името на филмите си? Струвало ли си е?

М.П.: Налагало ми се е, но в обратната посока - пожертвала съм филми заради хора. Колкото и да обичам професията и работата си, в критични ситуации на избор е надделявало човешкото състрадание и дълг. И тогава, и сега отговарям, че си е струвало.

Въпрос: Имали ли сте професионални трудности в качеството си на жена-режисьор?

М.П.: Нямала съм. Може би не ме възприемат като жена и не знам от какъв характер биха могли да бъдат тези трудности. Според опита и наблюденията ми, професионалните трудности са еднакви за всички, независимо дали са мъже или жени.

Към началото